Среброто – „благородникът”, който промени света

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

Смята се, че познанството на човека с този удивителен метал – среброто, датира от дълбока древност – около 6000 години пр. н.е. Преди създаването на технологии за неговото получаване от съдържащите го руди векове наред той се е добивал от случайно открити късове самороден метал, които били по-редки и от тези на златото. Затова бил по-ценен дори от скъпоценните камъни. От него се сечали монети и се правели разкошни украшения. В египетските пирамиди са открити множество изящни сребърни предмети, което недвусмислено свидетелства за особената почит към този метал.

Всъщност тази почит се дължала и на някои негови необичайни, дори магически свойства. В древния Египет и в Китай още преди 3000 години пр. н.е.  било известно, че ако сребърна пластинка се постави върху рана, тя заздравява по-бързо и не се инфектира. Неслучайно римските военачалници носели сребърни нагръдници и налакътници. Според исторически хроники по време на поход персийският цар Кир пиел вода, съхранявана в сребърни съдове, в които тя задълго запазвала своите качества, а китайският император се хранел със сребърни пръчици.

Първите писмени сведения за лечебното действие на среброто са дело на „бащата” на медицината Хипократ и датират от IV век пр. н.е. За неговото магическо действие споменава и знаменитият лекар, астролог и пророк Нострадамус. Европа познала среброто едва около 1000 години пр.Хр. Дълги години от него се секли монети и се изработвали украшения. През XIII в. среброто започнало масово да се използва и за направата на кухненски съдове и прибори, които бързо се превърнали в признак на разкош и благополучие.

Същите се предавали от поколение на поколение и тяхната стойност стремително нараствала с годините. Например семейството на граф Орлов, един от фаворитите на руската императрица Екатерина II, притежавало сервиз, състоящ се от 3725 сребърни предмета, чието общо тегло било цели 2 тона! Чистото сребро е относително мек и изключително пластичен метал – от 1 г може да се изтегли нишка с дължина близо 2 километра.

По електро- и топлопроводност то превъзхожда всички метали, а отражателната му способност е почти 100%. Химическата активност на среброто е много слаба (но все пак по-висока от тази на златото), поради което то е част от семейството на т.нар. благородни метали. Негова твърде неприятна особеност е склонността му с времето да се покрива с тънък кафяв до черен слой от сребърен сулфид. Има различни начини за домашно почистване на сребърни бижута и съдове, но това се прави най-качествено от професионалисти.

За съжаление земната кора е твърде бедна на този метал – едва 7.10-6%, а в морската вода количеството е около 200 пъти по-малко. Любопитен и засега необясним факт е, че най-високо е съдържанието на благородния метал в... човешкия мозък.

По приблизителни данни от земните недра до днес са извлечени около 700 хиляди тона сребро, а останалите запаси се изчисляват едва на 570 хиляди тона. От средата на XX век среброто на практика престава да се използва за сечене на монети и се насочва към други, по-важни приложения – електротехника, радиоелектроника, фотография и пр. Според статистиката около 45% от добитото към настоящия момент сребро са използвани за промишлени цели – в производството на компютри, мобилни телефони, мощни сребърно-цинкови и сребърно-кадмиеви акумулатори, специални релета и т.н.

Например акумулаторите на потъналата американска ядрена подводница „Трешър” отнесоха в морските дълбини цели три тона от скъпоценния метал. Около 28% от добитото сребро са изразходвани за изработването на кухненски прибори и сервизи, както и за украшения, а 20% – за производство на фотографски материали. Едва около 5% са отишли за изработването на монети. За разлика от златото, при което 95% от добитото количество е в наличност, 95% от среброто е изразходвано за различни цели.

Фотографията (наименованието произлиза от гръцките думи фото – ‘светлина’ и графо – ‘пиша’) е едно от най-вълнуващите и най-значими постижения на човешкия ум и изобретателност, което позволило да се съхранят за идните поколения визуалните спомени от забележителни мигове в личния живот на милиони хора и  значителни исторически събития в световната история.

От откриването на светочувствителността на сребърните соли от немския лекар Йохан Шулце през 1727 г. до фиксирането на изображението върху стъклена плака, покрита със сребърна сол, изминава повече от столетие. Благодарение на това откритие милиарди снимки завинаги съхраняват автентичния образ на света през последните сто и петдесет години, превръщайки се в негово безценно  културнопознавателно богатство. Достиженията в областта на фотографията създават предпоставка за друго уникално изобретение – киното, чийто принос за развитието на човешката цивилизация трудно може да се оцени.

Механизмът на антисептичното действие на среброто е открит в края на XIX век
от швейцарския ботаник Карл фон Нигели, който установил, че то се дължи на сребърните йони, които атакуват микроорганизмите и предизвикват тяхната гибел. В наши дни е известно, че сребърните йони инактивират някои важни ензими, които са пряко свързани с жизнената дейност на патогените. По безспорен начин е доказано, че сребърните йони убиват около 650 вида бактерии, вируси и гъбички, докато един антибиотик - не повече от 8-10.

При външно приложение те са близо 100 пъти по-ефективни от пеницилина, а тяхното дезинфекционно действие 1750 пъти превъзхожда това на карболовата киселина! Нещо повече, както е известно, антибиотиците не действат на вирусите, докато сребърните йони за броени минути убиват голяма част от тях. При антибиотиците се наблюдават редица алергични реакции, докато при среброто такива не са описани. Според видния американски учен доктор Робърт Сейнър ежедневното приемане на сребърни йони може да се оприличи с придобиване на втора имунна система.

Масовото прилагане на среброто в медицината има и своите горещи противници. Според тях бактерицидното действие на сребърните йони се проявява едва при твърде високи (и токсични за човешкия организъм!) концентрации – над 150 мг/л. При по-ниски стойности се наблюдава само бактериостатично въздействие – задържане на развитието на патогените. Т.е. приложението на среброто за лечебни цели не е оправдано и дори опасно. Според привържениците на масовото внедряване на среброто в медицинската практика обаче зад тази съпротива не на последно място стоят и нечии финансови интереси.

Именно способността на сребърните йони да предотвратяват развитието на патогенна микрофлора се използва при обработката на питейната вода в космическите апарати, подводниците и във въздушните и морските лайнери. Установено е, че при концентрация едва 0,1 мг/л (пределната стойност, разрешена от СЗО) водата съхранява своите микробиологични и органолептични качества в продължение на една година.

В заключение ще споменем, че неотдавна израелски учени от Института по нанотехнологии и съвременни материали в университета Бар-Илан с помощта на ултразвукова техника успели да закрепят върху хартия сребърни наночастици, в резултат на което последната придобила феноменални бактерицидни свойства. Учените смятат, че тази хартия е опаковъчният материал на бъдещето, който ще удължи многократно срока на съхранение на храните и дори ще направи хладилника излишен.

Колкото и странно да звучи на пръв поглед, среброто има отношение и към времето – дали ще грее слънце, или ще вали проливен дъжд. Една от сребърните соли – сребърният йодид, има уникалната способност да „изцежда” облаците, заставяйки ги да изливат съдържащата се в тях вода. Това си свойство тя придобива при раздробяването й до частици с размери около 0,01 микрометъра (10-8 м).

За съжаление на фона на бурно развиващите се икономики на Изтока – Китай, Япония, Виетнам, Индия и т.н., недостигът на сребро се чувства все по-осезателно и неговата цена на световния пазар постоянно расте. В този смисъл влагането на свободни капитали в сребро изглежда надеждно, безопасно и ... рентабилно.

gpopov_bg@yahoo.com


 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 55