Така в миналото пътешествениците
наричали земите ни, удивени от техните богатства и красоти.
Тази благословена земя от хилядолетия била населена
с множество племена.Днешният българин е далечен потомък
на народите, живели по тези места. От тях най- древни
са траките. Но дали траките са коренните жители на нашите
земи? Потомци ли са на първобитните хора, чиито следи
откриваме в пещерите? Или са дошли отнякъде? Учените
все още нямат неоспорими отговори на тези въпроси. Но
са единодушни, че траките са говорели един език и са
имали общи богове.
Траките са изчезнали отдавна.Те нямали писменост и
своя писана история. Тази празнина се запълва от архелогическите
находки. Стотици предмети и цели съкровища, открити
по нашите земи, говорят за една напреднала култура.
Край с. Вълчитрън е открито съкровище от късната бронзова
епоха. То е едно от най-големите съкровища от нашите
земи. Тежи 12 кг. Състои се от една голяма златна купа
с две дръжки, четири малки канчета за гребане, седем
големи диска – два от тях са с геометрична украса, направена
със специална паста от сребро и завършват с луковидни
дръжки и един триделен съд, украсен с вдлъбнати линии.
Триделният съд е изработен много интересно – отделните
части са свързани с електронена тръбичка (сплав от злато
и сребро) на принципа на скачените съдове. Съдът е култов
и в него се е наливало течност, която е трябвало да
се разделя по равно на три части. Най – вероятно той
е служил при почитането на някакъв култ, представляващ
тройка, свързан с Великата богиня майка, в съчетание
с нейния син и дъщеря.
През 1953 г. край Луковит случайно е открито сребърно
съкровище от различни предмети. Едни от тях са сребърни
съдове – чаши, паници и кани, които датират към V -
ІV в. пр. н. е. Всички те, с изключение само на една
чаша, украсена с женски бюстове, имат геометрични и
растителни мотиви, някои от които са много богати. Една
голяма част от предметите са конски амуниций: юзди,
халкички и апликации от лъвски и човешки главички. Три
гарнитури от тези апликации представляват особен интерес
с богатата си украса. Едната се състои от две плочки
с изображение на грифони, а другите с конски глави,
разположени в кръг и по посока на часовниковата стрелка
– фигура, свързана със слънчевия култ. Втората се състои
от начелник с грифон и четири плочки. Две от тях изобразяват
елен, нападнат от лъв – сцена, срещаща се в скитското
изкуство, а другите две представляват ловна сцена –
конник, нападащ лъв. Най – богатата е третата гарнитура,
която е покрита със златна пластинка. Две от нейните
апликации са ажурни и с изящна украса с многолистна
розетка.
В погребение от Враца, датирано от първата половина
на ІV в. пр. н. е. са открити богати златни погребални
дарове – погребението е определено като женско. На главата
е поставен златен венец от много финни златни пластинки,
а на крака – сребърен наколенник с изключително богата
златна украса. Той има формата на женска глава с лавров
венец. Косата завършва с фигура на два лъва. В долната
част наколенникът е украсен с фантастични животни. Освен
това е открита една златна каничка, на която са изобразени
две колесници една срещу друга с мъжка фигура в тях.
Много данни за тракийската митология и религиозните
представи дава съкровището, открито при село Летница,
Ловешки окръг. То се състои от сребърни конски апликации,
някои от които са позлатени. Три от тях представят борба
на различни животни: лъв, елен, грифон кълве елен, борба
на две мечки. На осем четвъртити пластинки е изобразен
конник, хвърлящ копие срещу невидим неприятел. Конникът
е облечен изцяло в ризница. На три от пластинките зад
конника са вижда човешка глава, на една – лък, а на
две – конска глава. На осмата е представен цяло животно
– куче или вълк. На деветата плочка с подобна сцена
композицията е по – сложна и повече се приближава до
изображенията на Хероса от римската епоха. Представен
е конник, хвърлящ копие срещу изправената пред него
мечка, под краката на коня легнало животно – куче или
вълк. На крака му личи наколенник с човешка глава. На
още една пластинка е представена женска фигура, яздеща
фантастично животно – хипокамп, а другата фигура изобразява
свещен брак на богинята майка.
Съкровището от с.Борово, Русенско, също е интересен
източник за изследване на тракийската култура. Предмет
на особен интерес е една каничка, богато украсена със
сцени, които обикновено се свързват с Дионис и неговата
свита.
Едно от най-интересните съкровища е Панагюрското,
случайно открито при изкопни работи за къща. Златните
съдове са със тегло шест килограма и сто и шейсет грама.
Състои се от една амфора – ритон с два отвора на дъното
за пиене, вероятно използвана при обичай на побратимяване,
три кани с форма на глава на амазонка и дръжки, представляващи
сфинкс. Каните от долната част имат отвори за пиене.
От четирите ритона три са с формата на животински глави,
а четвъртият представлява предна част на козел. Към
всичко това се прибавя и една голяма разлята паница
с три концентрични кръга с негърски главички, а четвъртият,
най древният – с жълъди. Украсата по горната част на
животинските ритони, както и на по-голямата амфора –
ритон, показва митологични сцени. Панагюрското съкровище
е един от най-интересните паметници на елинистическото
изкуство. Вероятно е работено някъде по градовете в
Мала Азия или Пропонтида за нуждата на тракийски владетели.
Особен интерес буди новооткритото съкровище от 165
сребърни съда при село Рогозен, Врачански окръг. То
се състои главно от канички и фиали и два типични тракийски
съда – чаши, наречени гобелета. Украсата на повечето
съдове е от растителни елементи, някои много стилизирани.
По-интересни са сцените с човешки изображения, които
представят на няколко места богиня. На една каничка
са изобразени две колесници с четири коня: в едната
е Артемида, в другата – Аполон. На някои от фиалите
се четат имената на трима тракийски царе – Котис, на
неговия син Керсеблепт и на Садок.
В периода ІІІ – І в. пр. н. е. е и съкровището открито
при село Галиче, Врачански окръг. Повечето предмети
са украсени с растителни орнаменти от листа и розети.
Интересни са двете фалери, вероятно токи от колан. На
едната е изобразен конник, а на другата – богиня. На
една фалера от село Якимово, Монтански окръг, е представена
богиня с крила и фиала в ръка. И на двете женски изображения
на врата личат накити – торкви.
|