Съкровищата на България
 
НачалоТраки Траки
 
Земята на златната ябълка


     

Така в миналото пътешествениците наричали земите ни, удивени от техните богатства и красоти. Тази благословена земя от хилядолетия била населена с множество племена.Днешният българин е далечен потомък на народите, живели по тези места. От тях най- древни са траките. Но дали траките са коренните жители на нашите земи? Потомци ли са на първобитните хора, чиито следи откриваме в пещерите? Или са дошли отнякъде? Учените все още нямат неоспорими отговори на тези въпроси. Но са единодушни, че траките са говорели един език и са имали общи богове.

Траките са изчезнали отдавна.Те нямали писменост и своя писана история. Тази празнина се запълва от архелогическите находки. Стотици предмети и цели съкровища, открити по нашите земи, говорят за една напреднала култура.

Край с. Вълчитрън е открито съкровище от късната бронзова епоха. То е едно от най-големите съкровища от нашите земи. Тежи 12 кг. Състои се от една голяма златна купа с две дръжки, четири малки канчета за гребане, седем големи диска – два от тях са с геометрична украса, направена със специална паста от сребро и завършват с луковидни дръжки и един триделен съд, украсен с вдлъбнати линии. Триделният съд е изработен много интересно – отделните части са свързани с електронена тръбичка (сплав от злато и сребро) на принципа на скачените съдове. Съдът е култов и в него се е наливало течност, която е трябвало да се разделя по равно на три части. Най – вероятно той е служил при почитането на някакъв култ, представляващ тройка, свързан с Великата богиня майка, в съчетание с нейния син и дъщеря.

През 1953 г. край Луковит случайно е открито сребърно съкровище от различни предмети. Едни от тях са сребърни съдове – чаши, паници и кани, които датират към V - ІV в. пр. н. е. Всички те, с изключение само на една чаша, украсена с женски бюстове, имат геометрични и растителни мотиви, някои от които са много богати. Една голяма част от предметите са конски амуниций: юзди, халкички и апликации от лъвски и човешки главички. Три гарнитури от тези апликации представляват особен интерес с богатата си украса. Едната се състои от две плочки с изображение на грифони, а другите с конски глави, разположени в кръг и по посока на часовниковата стрелка – фигура, свързана със слънчевия култ. Втората се състои от начелник с грифон и четири плочки. Две от тях изобразяват елен, нападнат от лъв – сцена, срещаща се в скитското изкуство, а другите две представляват ловна сцена – конник, нападащ лъв. Най – богатата е третата гарнитура, която е покрита със златна пластинка. Две от нейните апликации са ажурни и с изящна украса с многолистна розетка.

В погребение от Враца, датирано от първата половина на ІV в. пр. н. е. са открити богати златни погребални дарове – погребението е определено като женско. На главата е поставен златен венец от много финни златни пластинки, а на крака – сребърен наколенник с изключително богата златна украса. Той има формата на женска глава с лавров венец. Косата завършва с фигура на два лъва. В долната част наколенникът е украсен с фантастични животни. Освен това е открита една златна каничка, на която са изобразени две колесници една срещу друга с мъжка фигура в тях.

Много данни за тракийската митология и религиозните представи дава съкровището, открито при село Летница, Ловешки окръг. То се състои от сребърни конски апликации, някои от които са позлатени. Три от тях представят борба на различни животни: лъв, елен, грифон кълве елен, борба на две мечки. На осем четвъртити пластинки е изобразен конник, хвърлящ копие срещу невидим неприятел. Конникът е облечен изцяло в ризница. На три от пластинките зад конника са вижда човешка глава, на една – лък, а на две – конска глава. На осмата е представен цяло животно – куче или вълк. На деветата плочка с подобна сцена композицията е по – сложна и повече се приближава до изображенията на Хероса от римската епоха. Представен е конник, хвърлящ копие срещу изправената пред него мечка, под краката на коня легнало животно – куче или вълк. На крака му личи наколенник с човешка глава. На още една пластинка е представена женска фигура, яздеща фантастично животно – хипокамп, а другата фигура изобразява свещен брак на богинята майка.

Съкровището от с.Борово, Русенско, също е интересен източник за изследване на тракийската култура. Предмет на особен интерес е една каничка, богато украсена със сцени, които обикновено се свързват с Дионис и неговата свита.

Едно от най-интересните съкровища е Панагюрското, случайно открито при изкопни работи за къща. Златните съдове са със тегло шест килограма и сто и шейсет грама. Състои се от една амфора – ритон с два отвора на дъното за пиене, вероятно използвана при обичай на побратимяване, три кани с форма на глава на амазонка и дръжки, представляващи сфинкс. Каните от долната част имат отвори за пиене. От четирите ритона три са с формата на животински глави, а четвъртият представлява предна част на козел. Към всичко това се прибавя и една голяма разлята паница с три концентрични кръга с негърски главички, а четвъртият, най древният – с жълъди. Украсата по горната част на животинските ритони, както и на по-голямата амфора – ритон, показва митологични сцени. Панагюрското съкровище е един от най-интересните паметници на елинистическото изкуство. Вероятно е работено някъде по градовете в Мала Азия или Пропонтида за нуждата на тракийски владетели.

Особен интерес буди новооткритото съкровище от 165 сребърни съда при село Рогозен, Врачански окръг. То се състои главно от канички и фиали и два типични тракийски съда – чаши, наречени гобелета. Украсата на повечето съдове е от растителни елементи, някои много стилизирани. По-интересни са сцените с човешки изображения, които представят на няколко места богиня. На една каничка са изобразени две колесници с четири коня: в едната е Артемида, в другата – Аполон. На някои от фиалите се четат имената на трима тракийски царе – Котис, на неговия син Керсеблепт и на Садок.

В периода ІІІ – І в. пр. н. е. е и съкровището открито при село Галиче, Врачански окръг. Повечето предмети са украсени с растителни орнаменти от листа и розети. Интересни са двете фалери, вероятно токи от колан. На едната е изобразен конник, а на другата – богиня. На една фалера от село Якимово, Монтански окръг, е представена богиня с крила и фиала в ръка. И на двете женски изображения на врата личат накити – торкви.

 

 

© 2002 ФМИ - Курс по Мултимедийни технологии